Жетварят заженва, за да върви работата напред. Класовете от първата отрязана ръкойка вдига високо нагоре и благославя: “Таз година по-малко, догодина повече“. А останалите отговарят „Дай Боже!“. Една част от класовете хвърля напред, а друга овива около кръста си, за да не го боли по време на жетвата. Така започват и останалите жетвари. Пеят се жетварски песни, а стопанинът хвърля дребни пари за почерпка, с пожелание за здраве и всеобщо благоденствие.

Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение... “

— Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане.

За жътвата, обработката и сеитбата на пшеница ще се нуждаете от трактори, зърнокомбайни, системи за прецизно земеделие, сеялки, пръскачки и комбинирана техника. Всичко е достъпно на едно място и на отлични цени.

Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.

Прибиране на житните посеви (ечемик, пшеница, овес и др.). В миналото традиционната жътва става ръчно със сърпове - назъбени или гладки. В Източна България употребяват и паламарка на лявата ръка за хващане на повече стъбла. Ожънатите стъбла се слагат на малки купчинки - ръкойки, които след това се събират по няколко и се връзват на сноп. Връзват се с въжета (яжици) от стъбла на самите житни посеви, като се използва и дървено колче (връзувач) или рогчето на паламарката. Снопите се складират според зрелостта или влажността им на венец - един след друг с класовете върху предходния, на третини - по три на куп, или на петина - по пет, а в Родопите - на кушини - по няколко един до друг, изправени с класовете нагоре.

Но това не се отнася до действието – то се определя само като „жъна“, и е недопустимо използването на глагола „жена“.

Въпреки горещините и сушата, успяхме да отгледаме и продадем стоката си, споделя Нихат Расим от село Брестовене

върху морните работници. Те се трудят от тъмни зори, защото узрялото жито не може да чака – то трябва да бъде прибрано. Богатата реколта поражда в душите на селяните надежда и вяра, че Бог е с тях и им помага. Смях, закачки и песни ехтят над полето. Левент Никола спира работа и дълго се ослушва, за да ???? познае гласа на Пенка.

Асеновград Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Пазарджик Перник Плевен Пловдив Русе Сливен София Стара Загора Хасково Шумен Ямбол

То има външни оребрявания, за да се обезпечи доброто му сцепление към земята и да не приплъзва по време на работа. Чрез зъбни колела и галови вериги се подава движение към режещия агрегат – т.нар. сърп и от въртенето на греблата се изпълнява изхвърлянето на ожънатите стебла чрез предварително програмирано управление от механичен механизъм.

          Трагичен е и образът на Никола. Повествованието го представя като жизнен, трудолюбив и достоен селски човек, който следва традициите, спазва патриархалните норми, цени и обича живота. Грижите за осиротялото семейство и тежкият труд на полето са белязали младостта му, но любовта и стремежът към щастие го окриляват и му дават сили.

Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Тежко и душно.

Изправя се старата му майка, усмихва му се с любов и като зажъна, рече: